Изложба на Ели Станчева в галерия "Сезони", София
Ели Станчева представи самостоятелна изложба с наслов "Състояния" на 4 ноември 2008 г. в галерия "Сезони", София. Изложбата откри проф. Ивайло Мирчев - председател на Съюза на българските художници. Експозициията включва живописни картини, обединени в няколко цикъла: “Пролет”, “Лято”, “Есен”, “Зима”, “Ситовска мъгла”, “Звездна нощ”, “Чудните мостове” и др. Пейзажът е приоритетна тема за Ели Станчева. Тя пречупва през своя призма природата и заобикалящия ни свят, които превръща в нова реалност. В творбите панорамният поглед се съчетава с интимно внушение, а интересът към детайла понякога е изразен чрез буквално вмъкване в композицията на реални предмети. Живописната повърхност е неспокойна – фактурността се редува с гладко полагане на боя, топлите цветове играят със студените и се смесват в различни тоналности. Сюжетът от една картина преминава в друга. Едно време на деня се сменя с друго, един сезон се превръща постепенно в друг. В картините на Ели Станчева присъства богат колорит, индивидуално решена композиция и капка приказност, премесени със свежест и жизненост.
Академик Светлин Русев, 2000 г. пише за Ели Станчева: “В това сложно, изпълнено с изкушения и превратности време Ели Станчева е успяла да съхрани себе си, да развие живописния си език и да стигне до свои пластически истини, колкото поетични и красиви, толкова и естествено свързани с движението и развитието на природата, разбрана, видяна и носена като онези лични времена, които преди да бъдат природа са емоционални в душевния живот на художника. Не си спомням преди колко време беше – вчера, онзи ден или малко преди това едно тихо, деликатно и притеснително момиче завърши живопис заедно с първия випуск, който водих в Художествената академия. Външно живописта на Ели не правеше впечатление, но за тези които предпочитат тишината пред цветната шумотевица, за тези които предпочитат искреността пред ефектната впечатлителност, за тези които обичат и вярват в различното присъствие на художника, малките и деликатни, непретенциозни пейзажи, които показа тогава Ели Станчева заедно с дипломната си работа, бяха достатъчни, за да повярваме, че тя има свой личен свят, своя природа и свой път. И днес колкото и да сме обременени от свръхмодерни технологии, колкото и да сме изкушени от авангардни илюзии, колкото и да се напъваме да бъдем нещо повече от нормални и чувствителни хора, искрени или не, една свястна и убедена, неповторима като чувствителност, красива като цвят и вълнуваща като внушение картина е достатъчно, за да прецени исканията ни и да извиси емоционалния ни живот до вълненията на една чиста, светла и искрена човешка природа.”
Според проф. Десислава Минчева: “Чисти цветове, богат колорит, личен поглед по отношение на композицията, капка приказност и идеализация, без да е разкрасена натурата – всичко това определя характера на картините на Ели Станчева. Кара те да се рееш оптимистично и без метафизика. Неизкушена от модата, от формалните, технически, опосредстващи възприемането неща, от излишната умозрителност, от всичко онова, което нерядко съпътства съвременния ни художествен живот, тя има една постоянна непосредственост и романтичност в картините, които прави. И чистота – не даже толкова на цвета, колкото на усета й за природа.”
Красимир Линков - директор на Градска художествена галерия - Пловдив споделя: “Идеален пример за художник с отлична академична подготовка, стабилно творческо Аз, логично развитие и изключително фин артистицизъм. Времето в картините на Ели Станчева е философия на извървяния път, който не свършва с последната мазка взета от палитрата. Колкото повече път, толкова повече опростяване на нещата, изчистване на сюжета, достигане до естетиката на неговата структура.”
Виж още информация за изложбата в галерия "Сезони"...
Академик Светлин Русев, 2000 г. пише за Ели Станчева: “В това сложно, изпълнено с изкушения и превратности време Ели Станчева е успяла да съхрани себе си, да развие живописния си език и да стигне до свои пластически истини, колкото поетични и красиви, толкова и естествено свързани с движението и развитието на природата, разбрана, видяна и носена като онези лични времена, които преди да бъдат природа са емоционални в душевния живот на художника. Не си спомням преди колко време беше – вчера, онзи ден или малко преди това едно тихо, деликатно и притеснително момиче завърши живопис заедно с първия випуск, който водих в Художествената академия. Външно живописта на Ели не правеше впечатление, но за тези които предпочитат тишината пред цветната шумотевица, за тези които предпочитат искреността пред ефектната впечатлителност, за тези които обичат и вярват в различното присъствие на художника, малките и деликатни, непретенциозни пейзажи, които показа тогава Ели Станчева заедно с дипломната си работа, бяха достатъчни, за да повярваме, че тя има свой личен свят, своя природа и свой път. И днес колкото и да сме обременени от свръхмодерни технологии, колкото и да сме изкушени от авангардни илюзии, колкото и да се напъваме да бъдем нещо повече от нормални и чувствителни хора, искрени или не, една свястна и убедена, неповторима като чувствителност, красива като цвят и вълнуваща като внушение картина е достатъчно, за да прецени исканията ни и да извиси емоционалния ни живот до вълненията на една чиста, светла и искрена човешка природа.”
Според проф. Десислава Минчева: “Чисти цветове, богат колорит, личен поглед по отношение на композицията, капка приказност и идеализация, без да е разкрасена натурата – всичко това определя характера на картините на Ели Станчева. Кара те да се рееш оптимистично и без метафизика. Неизкушена от модата, от формалните, технически, опосредстващи възприемането неща, от излишната умозрителност, от всичко онова, което нерядко съпътства съвременния ни художествен живот, тя има една постоянна непосредственост и романтичност в картините, които прави. И чистота – не даже толкова на цвета, колкото на усета й за природа.”
Красимир Линков - директор на Градска художествена галерия - Пловдив споделя: “Идеален пример за художник с отлична академична подготовка, стабилно творческо Аз, логично развитие и изключително фин артистицизъм. Времето в картините на Ели Станчева е философия на извървяния път, който не свършва с последната мазка взета от палитрата. Колкото повече път, толкова повече опростяване на нещата, изчистване на сюжета, достигане до естетиката на неговата структура.”
Виж още информация за изложбата в галерия "Сезони"...